Нощни ескизи
Крещи със болка
тъмнината
на отминаващото
денонощие.
Отварям прашния
прозорец,
да срещна
утрото пленително.
Задухата
от изминалия
мрачен ден
на грях и пошлост
изскочи,
впрегна вятъра
и стреля
по луната лекомислено.
А тя погледна,
безразлично-пребледняла,
бавно някак си
се скри зад парапета.
Звезди зашепнаха
отминали поверия
с умора.
Проби в тъмата
източно послание...
Надеждата
покани ме на двора,
където чакаше
забравеното "вчера".
тъмнината
на отминаващото
денонощие.
Отварям прашния
прозорец,
да срещна
утрото пленително.
Задухата
от изминалия
мрачен ден
на грях и пошлост
изскочи,
впрегна вятъра
и стреля
по луната лекомислено.
А тя погледна,
безразлично-пребледняла,
бавно някак си
се скри зад парапета.
Звезди зашепнаха
отминали поверия
с умора.
Проби в тъмата
източно послание...
Надеждата
покани ме на двора,
където чакаше
забравеното "вчера".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Найден Найденов Всички права запазени
