Jul 15, 2006, 10:48 AM

Нощни ескизи

  Poetry
936 0 4
Крещи със болка
тъмнината
на отминаващото
денонощие.
Отварям прашния
прозорец,
да срещна
утрото пленително.
Задухата
от изминалия
мрачен ден
на грях и пошлост
изскочи,
впрегна вятъра
и стреля
по луната лекомислено.
А тя погледна,
безразлично-пребледняла,
бавно някак си
се скри зад парапета.
Звезди зашепнаха
отминали поверия
с умора.
Проби в тъмата
източно послание...

Надеждата
покани ме на двора,
където чакаше
забравеното "вчера".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Найден Найденов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...