5.09.2015 г., 20:42

Нощните таксита на София

480 0 7

Бръмчат

неспирно нощните таксита

по всичките посоки на града.

И морните

шофьори (до насита)

са винаги с небръсната брада.

 

Кръстосват

булеварди по заявка.

На пост - пред барове и казина.

И във

износената им прозявка

се стича уморена празнина...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • МНОГО ОБРАЗНО И ВЯРНО. ПОЗДРАВ!
  • Добре и образно предадено - прозвуча ми като песен, сякаш и мелодията
    чух как звучи в този вълшебен стих.Браво, Майсторе!
    Приятна и прохладна вечер ти пожелавам, Никола!
  • В посока от "покана" към "любов"
    едно такси мечтите ми пренася.
  • Добро е стихото: вярно, ритмично актуално, но защо някой преекспонират съдържанието му през своето светоусещане....като началната ми даскалица, която виждаше в Йотата (Под игото) типичен буржоа.
  • Центрофугата на битието ни изпразва от съдържание. Битовизмите ни довършват. Купуват ни за по-малко от 30 сребърника. И им ставаме роби forever. Поздравление, Никола! Звучиш актуално.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...