*** (Нощта решаваше...)
(Животът, какъвто е)
Нощта решаваше съдби,
накрая измори се
и приседна да почине.
Помоли утрото да ù помогне,
а то пристигна с дъгата –
ей тъй, без никаква причина.
Започнаха от нея да раздават,
но не достигна тя за всички.
И при Малкия принц отлетя
в креватче заспало мъниче...
Тесто от вулканична пепел
продължи дъждът да меси,
кълняха странниците бог,
в манастира чу се песен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Тодоров Всички права запазени
