*** (Нощта решаваше...)

ВТ (Вили Тодоров)
620 2657

Apr 22, 2010, 10:02 PM

Poetry » Other

487 0 1

(Животът, какъвто е)

Нощта решаваше съдби,

накрая измори се

и приседна да почине.

Помоли утрото да ù помогне,

а то пристигна с дъгата –

ей тъй, без никаква причина.

Започнаха от нея да раздават,

но не достигна тя за всички.

И при Малкия принц отлетя

в креватче заспало мъниче...

Тесто от вулканична пепел

продължи дъждът да меси,

кълняха странниците бог,

в манастира чу се песен.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

gerrda (Геновева Христова)

2010-04-22T22:10:32+03:00

"чу се", вместо "се чу", в последия ред, би допринесло за ритмен завършек.