Нощта се преоблече в нова роба.
Съблече черната си стара рокля.
С лилава на сребристите цветя
и със коси на златни букли.
Превърна се в море от кадифе.
Луна заплува - тънка лодка,
и затанцуваха звездите по небе
на нейната прекрасна рокля.
Нощта не е самотница и тъжна.
Тя само е предвестница на светлината.
В съня на мъж танцува джаз нощта
под съпровод на саксофона до зората.
Щом пръсна първите лъчи деня,
нощта се скри зад ален облак.
Кафе допивайки, той спомни си съня
и се усмихна, четейки своя вестник.
© Евгения Тодорова Всички права запазени