Регина (Радост Даскалова)
374 1425
17.06.2008 г., 11:53 ч.  

Носталгия 

  Поезия » Друга
879 0 14


Пагодата на планината хвърля дълга длан

 

и, за огниво, кремъка у мен привлича.

 

Придърпва ме на мъх и къдрав здравец в оня храм,

 

във който пак душата ми да коленичи.

 

 

 

На питка житена търкаля се животът ми.

 

Пътеките му все са дълги и далечни.

 

А сянката ми - в сини канари прикоткана,

 

в носията на залеза, в леглото речно.

 

 

 

Привикват ме към себе си през деветте земи

 

липи, протегнали ръце като човеци.

 

И все е планината оня камък на Сизиф -

 

прегръщаш го, дорде не идеш при отеца.
 
Радост Даскалова


© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??