Носталгия

24.09.2009 г., 0:15 ч.

Поезия » Философска

465 0 2

Носталгия

Стъкла разпръснати по земята,

кръв на капки върху цветята...

Мълчание, стаено във въздуха се носи

- наранени са нечии крака... и боси.

Прах, пушек, дим, разруха -

някъде в тъмното клон изпука.

Клон, душа или съмнение

за нечие преклонение.

Свян на лицето се изписва

и чужди грешки на друг приписва.

Черният воал сълзите прикрива

и душата в мислите си заспива.

Дъжд... капки навсякъде се сливат

и хорските действия като воала черен прикриват.

Любов... провал навсякъде оставя

и да разбива влюбени сърца не престава.

Раздяла... сълзи след себе си проронва

и всичко хубаво от живота

за миг единствен тя прогонва...

Стъкла, разпръснати по земята,

кръв на капки върху цветята...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.