Носталгия
Носталгия
Стъкла разпръснати по земята,
кръв на капки върху цветята...
Мълчание, стаено във въздуха се носи
- наранени са нечии крака... и боси.
Прах, пушек, дим, разруха -
някъде в тъмното клон изпука.
Клон, душа или съмнение
за нечие преклонение.
Свян на лицето се изписва
и чужди грешки на друг приписва.
Черният воал сълзите прикрива
и душата в мислите си заспива.
Дъжд... капки навсякъде се сливат
и хорските действия като воала черен прикриват.
Любов... провал навсякъде оставя
и да разбива влюбени сърца не престава.
Раздяла... сълзи след себе си проронва
и всичко хубаво от живота
за миг единствен тя прогонва...
Стъкла, разпръснати по земята,
кръв на капки върху цветята...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветослава Младенова Всички права запазени
