Носталгия по Южните морета...

... óтглас от Ония дни

(днес им казваме – „Преди”)

идва нощем с вик: „Земя!”

и ме стряска във съня...

Е с Носталгия налѝ

мóже да се обяснѝ,

но не е възможно тя –

да прозрѐ в Реалността.

... Кáкто в приказка живях,

вóлен с ветровете бях...

... Бе Духът неукротим –

фанатичен Пилигрим!...

В Романтични ширинѝ

през едни далечни дни,

Океанът страстно щом –

прѝзовѐ: бе Храм и Дом!...

Всеки неугаснал фар

бе хазартният ми зар

и показваше ми той –

безопасният прибой!...

.... ѝли вече бил съм там

през Живота разпилян:

с откривателският флаг –

пръв да съм на девствен бряг!...

... но възможно е „преди”

в славните пиратски дни

„Веселият Роджър” с флаг*

да е бил на този бряг!...

Може за това сега

ако стигна до Брега

през страстта на не един –

ураган непредвидим:

да открия в пещерѝ

и съкровища дорѝ,

от пирати скрити там

пóдир óбир преживян...

Случвали и лош късмет

някога за дни подред...

Тъй забравени са без

тях – и пещерите днес...

... Но когато си люлян

цял ден в бурен Океан –

влизаш в кръчма, викваш „ром”

и жени за нежен щорм!...

Даже да е „пещерá”

óще от Алѝ Бабá –

помниш думата: „сезам” ,

но не стъпваш първо там...

... óблетя брегът скалист –

рáнен неочакван бриз...

А с разпенени вълни –

лумнаха и светлини...

В утро с аромат на „стрес”

знаех аз, че трябвя днес:

тук от този Южен бряг

дръзко да отплавам пак!...

За Носталгията – знам!...

Нужен ми е Океан!...

И във Южните водѝ

буря да се зародѝ!...

Океанът засиял

в изгревният ритуал

се събужда с ритъм нов –

ураганен, но с любов...

Всичките ми сетивá

тържествуват от това.

Чувствам се богоизбран

мина ли през Ураган!...

Чарът му е просто луд –

невъзможно да е друг!...

Ураган неудържим –

с Красотата съвместим!...

... а Носталгията, тя

с Чувстата и Мисълта

прави гръмовита смес

и ще ме взриви от днес!...

Щóто в тия ширинѝ

Любовта върви предѝ

даже най-добрият ром

и най-силният нагон!...

Там покрива се плътта

често сáмо със цветя,

а тануващата страст –

с боговете е на власт!...

Чрез Носталгията пак

връщам се на Оня бряг,

дѐто с бури за ескорт –

спряхме се в далечен порт...

Там животът бе еднó

денонощно тържествó...

(А навярно тук Гогѐн

бил е много преди мен?...)

... Щó ли точно пък сегá

спомних си за миг брегá?!...

А Носталгията днес

там ме връща с интерес?

Но остана само тя

скитница в Безкрайността:

за да ми напомни пак,

че в Началото е бряг!...

... В утрото тревожен бриз

сви внезапно-поривист

от сребристите водѝ

разлюляха се вълнѝ...

Вдигнах белите платна –

хоризонта бе в мъгла

и зад него продължих,

край обаче не открих.

Но разбрах: Безкрайността

просто е една мечта –

на красиви умовѐ

в носталгични световѐ!...

Вятърът попътен бѐ –

не видях от где дойдѐ.

... И Носталгията там –

хукнах да догоня сам!...

31.08.2019./ Едно време в Южните морета.

*Така са наричали пиратите своя черен

флаг с черепа и кръстосаните кости.