28.01.2016 г., 13:38 ч.

Нов живот 

  Поезия » Гражданска
284 0 0

Когато останеш без  дом,

останеш и без близки даже.

Когато толкова боли,

че не можеш да извикаш

или сълзица да извадиш.

Тогава ти е нужна

една топла ръка

пътя към светлината

отново да покаже.

Един топъл глас само,

малко надежда

и дружеско рамо.

Аз изживях всичко това.

Бях тръгнала към земята надолу,

но човешка топлина

от там ме изтръгна

и с добро и обич

към живота ме върна.

Благодаря!

© Лиляна Стаматова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??