Нов Край на приказките...

Скъпа моя Непозната –

носиш се със славослов

ти стихийно през Съдбата:

с не́га, нежност и любов...

... че е приказка Живота

вярвах някога и аз,

и наивен бях защото –

водеше ме „сляпа“ страст...

После чак разбрах, че има

нещо дето се не знай

и след приказка любима –

тъжен да последва Край...

... И се случват дни когато

няма принцове в нощта

идващи с каляски в злато...

Няма даже и цветя...

Вярваш или не, но има,

(знам добре!) такива дни –

в тях те срещат несмутимо   

само „бродници“ едни́...

И възможно е с преструвка

(не известно о́ще как!)

даже „вярната“ обувка –

да се вмъкне в грешен крак...

Или „гърбава старица“ –

сбърка „златната вода“...

Може Огнената птица –

да остане в пепелта!...

И обратно е възможно,

че един отвързан кон –

да възбуди сам тревожно

страст на „царски вихрогон“...

... Своя Приказка тогава

искам да измисля сам –

Краят ѝ да продължава,

както от дете го знам!...

Упорито ли Съдбата

се шегува с любовта,

вярвай ще сменя Звездата

дето да я приютя́...

И ще бъда просто вятър

запилял се по Света

що́то нейде по Земята

тя ни чака в самота́!...

А по тайнствени пътеки

през деня и през нощта –

казват: имало за всеки

сродна някъде Душа́...

И когато свърши, Боже,

приказката ми с беда́ –

позволи ми, ако може,

Краят ѝ да подменя́...

... някъде зад необята

скрит в мъглата на Страстта

и да няма път нататък,

и да свършва Вечността,

Скъпа, за това: да има

приказни, щастливи дни,

значи е необходимо –

да измислим Край сами́!...

09.01.2021.