Нова жажда
Земята е родилно нам поле,
но жънем наготово, а не сеем.
Под камъка не можем да умрем,
над него не умеем да живеем...
И зъзнем от телесния си хлад,
във който е прогледнала вината,
че вместо споделена благодат
заровихме душѝ във самотата...
Направих огледало от поезия,
но в нея се оглеждат абстиненти.
Превърнах любовта си във протеза,
която е магнит за инциденти...
Умората копнее за покоя си,
но в мене се надига нова жажда
и в пустощта бих се разплакал до порой,
че казват от калта живот се ражда...
Стихопат.
(Данаил Антонов)
13.01.2023
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
