Нова жажда
Земята е родилно нам поле,
но жънем наготово, а не сеем.
Под камъка не можем да умрем,
над него не умеем да живеем...
И зъзнем от телесния си хлад,
във който е прогледнала вината,
че вместо споделена благодат
заровихме душѝ във самотата...
Направих огледало от поезия,
но в нея се оглеждат абстиненти.
Превърнах любовта си във протеза,
която е магнит за инциденти...
Умората копнее за покоя си,
но в мене се надига нова жажда
и в пустощта бих се разплакал до порой,
че казват от калта живот се ражда...
Стихопат.
(Данаил Антонов)
13.01.2023
© Данаил Антонов All rights reserved.
