Случайно срещна двама ни трамваят – 1
Избръснах се по-гладко от мерака
и сложих лосион "Любовно чудо".
Трамвай в "Надежда"- две се спрях да чакам.
Не спах добре. Мечтата ме събуди...
Каква е тя ли? Ами да я срещна –
жената, дето с поглед ме запали.
Любов внезапна, ала тъй гореща,
изпитвал ли е някой друг? Едва ли!
Шестицата пристигна. Аз качих се
и почнах да оглеждам с хъс честотен.
Но май и днес с надеждата простих се.
От яд се умърлуших и съм потен.
И точно тук – О, Еврика! – я виждам.
Отново с две торби, до горе пълни.
Щастлив съм, чак на себе си завиждам
и мисля как мечтата да изпълня.
Промушвм се към тази, що копнея...
Полита тя от дръпната спирачка,
а аз, ръце разтворил срещу нея,
в най-страстната прегръдка тъй я сграбчвам,
че няма време и да реагира,
изпуснала торбите си на пода.
Трамваят сред задръстването спира,
врати отваря, юрва се народа.
Събирам всичко долу разпиляно,
ръката си галантно ѝ поднасям.
- Да слезем, за обяд е още рано,
макар че внуци чакаш, туй е ясно.
Тя тръгва (Съгласи се!!!) тъй безмълвна,
че нещо ме смущава и тревожи.
Дали в сърцето никнат млади кълнове?
Дано да е така, о мили Боже!
Следва:.....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
