2.10.2008 г., 10:03

Новогодишен подарък за побеляло момче

1.1K 0 8

Побеляло момче, имаш подарък!

Няма измама!

Посред нощ. Под елхата.

Навръх Рождество.

Цветна обвивка разгъваш,

а тя е голяма

и в  главата ти

тихо-тихо звъни тържество.

Ще се върнеш от самотна разходка,

в замръзнала шуба.

Ще напалиш камината.

Ще напълниш чашата с вино.

Ще засвири за теб

механичният Шуберт,

а тя валс ще танцува.

Като в кино.

Войници в атака,

барикади от ЛЕГО рушат,

верни на този,

който е малък, капризен, безумен.

В стъклена топка,

под горещ и нестапящ се сняг,

заспива танцьорката,

която ти нежно целуна...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много красиво новогодишно...
  • Като в кино
    _________________
    Много, много е добро!Нюансирано повествование за човешкото с много истина.
    За мен бе удоволствие да бъда тук!
  • Празник всеки ден,
    щом приятел ти е ЗЕМ!!!
    Благодаря ти и прегръдка от мен!
  • Много е хубаво, поздрави, Зем!
    А побелялото момче ще получи подарък... дано само да е мечтаният от него...
  • Вероятно разстоянието наистина разкрепостява Но пък за духовно-интелектуалната обич разстояния няма!! Палава виртуална прегръдка, Zem!!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...