Годината какво ли ми донесе?!
В предверието на новата съм сам.
Душата ми стаена...как понесе,
чувал със болка толкова голям?!
Едно писмо - последно, за разлъка,
остави ти под моята елха!
Що стихове родиха се от мъка,
от сълзите под пустата стреха...
И колкото у песните да тъ̀жа
до тебе не ще стигнат просто знам.
Очите прокървели ще излъжат -
аз нищичко не мога да ти дам!
Самичък във нощта ще се осъдя,
с въпрос аз вдигам тъжния си тост -
След твоята любов дали ще бъда,
аз нявга у сърцето ти...скъп гост?!
26.12.2017 г.
© Владислав Недялков Всички права запазени