Новото нормално
Навън утихна. Заваля.
Декември иде с белите снежинки.
Озадачен, че шапката ми умаля,
си купих нова, със картинки.
Еленчетата с дядо Мраз,
джудженцата нарамили шейните.
Щастливи са, нехаят ни за газ,
ни тоци ги касаят, ни водите..
Защо ми е пораснала главата,
нямам никаква престава.
Обикновено е присъщо на децата,
все нещо да им умалява.
Навярно всичко е от яд.
Ядосваш се, и тя се зачервява.
Това е от побърканият свят.
Кръвта нахлува и ти причернява.
И тя расте, и вени се надуват.
Това е хората да остаряват.
Едни обувки старички нахлуват,
а шапките им умаляват..
Ще каже някой- мозъкът расте.
Мъдростта на възрастта приляга.
А глупостта приляга на дете,
затуй и шапка го не стяга.
Снегът поспря. Аха да побелее.
Грозно е декември да е кално.
Как пак искам всичко да ми умалее,
и туй да бъде - Новото нормално..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лебовски Всички права запазени
