Nov 22, 2022, 12:54 PM

Новото нормално 

  Poetry » Humour, Civilian
483 1 3

Навън утихна. Заваля.

Декември иде с белите снежинки.

Озадачен, че шапката ми умаля,

си купих нова, със картинки.

Еленчетата с дядо Мраз,

джудженцата нарамили шейните.

Щастливи са, нехаят ни за газ,

ни тоци ги касаят, ни водите..

Защо ми е пораснала главата,

нямам никаква престава.

Обикновено е присъщо на децата,

все нещо да им умалява.

Навярно всичко е от яд.

Ядосваш се, и тя се зачервява.

Това е от побърканият свят.

Кръвта нахлува и ти причернява.

И тя расте, и вени се надуват.

Това е хората да остаряват.

Едни обувки старички нахлуват,

а шапките им умаляват..

Ще каже някой- мозъкът расте.

Мъдростта на възрастта приляга.

А глупостта приляга на дете,

затуй и шапка го не стяга.

Снегът поспря. Аха да побелее.

Грозно е декември да е кално.

Как пак искам всичко да ми умалее,

и туй да бъде - Новото нормално..

© Лебовски All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • От това стихотворение разбрах , че: кръвта нахлува , вените се надуват, главата е пораснала и не може да се побере , това изненадва и озадачава лирическия герой,а в края на произведението главата се зачервява, а хората са остарели.. Хм ...
    Послепис: Дано авторът да не се е държал за главата докато е писал това инак чудесно произведение . Щом еленчетата са били весели...
Random works
: ??:??