26.07.2012 г., 23:13

Нужда я се от полъх нов!

685 0 0

НУЖДАЯ СЕ ОТ ПОЛЪХ НОВ! 

 

Нуждая се от полъх нов! 

Нуждая се от лъч небесен! 

Как страшно тътне моят зов 

да свърши вече тази есен! 

 

Не мога повече така, 

тъй бавно, тихичко да тлея! 

Виновна ли съм за това, 

че просто искам да живея? 

 

Ще браня своите мечти, 

не ще допусна да угаснат! 

О, нека пак да запламти, 

да бди над мен духът ми властен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сафия Сандерс Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...