Нужда я се от полъх нов!

Poetry

684 0 0

НУЖДАЯ СЕ ОТ ПОЛЪХ НОВ!

Нуждая се от полъх нов!

Нуждая се от лъч небесен!

Как страшно тътне моят зов

да свърши вече тази есен!

Не мога повече така,

тъй бавно, тихичко да тлея!

Виновна ли съм за това,

че просто искам да живея?

Ще браня своите мечти,

не ще допусна да угаснат!

О, нека пак да запламти,

да бди над мен духът ми властен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0