НУЖДАЯ СЕ ОТ ПОЛЪХ НОВ!
Нуждая се от полъх нов!
Нуждая се от лъч небесен!
Как страшно тътне моят зов
да свърши вече тази есен!
Не мога повече така,
тъй бавно, тихичко да тлея!
Виновна ли съм за това,
че просто искам да живея?
Ще браня своите мечти,
не ще допусна да угаснат!
О, нека пак да запламти,
да бди над мен духът ми властен!
© Сафия Сандерс All rights reserved.