Някак все не успявам от теб да избягам
Когато се върнеш, и всичко си идва на място!
Млади тревици надигат звънливо глави,
пчелици наливат в цветните чашчици щастие,
втурват се в речни корùта сребристи води,
небесен златар върху облаче лято гравира,
крилцата на морските кончета стават платна,
да може по тях да рисува стремежи ефира;
мелодично дъхти на живот всяка педя земя.
И така ми е леко и волно, и нежно, и песенно,
като снопче дъга във немирни коси на дете,
че ми идва да щипна на слънцето бузките. Лесно е,
когато се върнеш, през моето бягство от теб.
..........................................................................
Не, това не става!
Когато се върнеш, и всичко си идва на място!
Домът е разхвърлян без своя стопанин и пуст.
Бъбривият огън в огнището ледно угаснал е.
В прахта се търкалят останки от дъх и от пулс.
Но ето, отваряш вратата и пламъкът лумва!
Грижливо повдигаш лежаща на пода душа,
наставяш и лепиш парченцата счупени думи,
които изхвърлях нарочно, на друг да не дам!
Кутийките радост отново изваждаш на рафта,
изтупваш натрупана болна виновност наред,
подреждаш ума и изчистваш сърцето до блясък,
когато се върнеш, през моето бягство от теб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
