Когато се върнеш, и всичко си идва на място!
Млади тревици надигат звънливо глави,
пчелици наливат в цветните чашчици щастие,
втурват се в речни корùта сребристи води,
небесен златар върху облаче лято гравира,
крилцата на морските кончета стават платна,
да може по тях да рисува стремежи ефира;
мелодично дъхти на живот всяка педя земя.
И така ми е леко и волно, и нежно, и песенно,
като снопче дъга във немирни коси на дете,
че ми идва да щипна на слънцето бузките. Лесно е,
когато се върнеш, през моето бягство от теб. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up