Някога, Някак си, Някъде съм била

12.12.2022 г., 10:00 ч.

Поезия » Друга

537 0 2

Едно перце от гълъб долетя.

Скри се в ъгълчето на перваза.

Скръцна входната врата.

Капчукът пусна пара.

Вятърът с разперени криле отлетя високо.

Скринът извади овехтялата рисунка,

с една единствена милувка.

Думите в стар рефрен падаха, като парцели

и поръсиха земята с белия си прах.

А житата, ах, житата кротко в пелерина

са заспали.

Усмихна се деня, сглобил всички стъкълца от бури.

Огледалото на бялата стена намигна и сянката

се прeкатури. Мина през мъничко геврече

едно слънчево човече.

Някога, някак си, някъде съм била – листенце,

люшкащо се под старото дърво

на родното гнездо, детенце.

Боже, какъв свят само! - Приказен!

Душата във четка на художник, във вечността

рисува - съня на плахия заложник, прекършил

тежката верига.

Приказен свят! Приказка!

Къде ми е моливът?

24.11.2022г

Произведението е участник в конкурса:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Violet_86 (Виолета)

2022-12-12T17:21:57+02:00

Хареса ми.
nadia.nanito (Надежда Тошкова)

2022-12-12T16:38:35+02:00

Интересно. Една красива история може да бъде разказана и в свободен стих, без рима.