26.05.2009 г., 8:29

Някой някъде...

1.1K 0 3

 

 

Спомени плуват,

после потъват дълбоко в забрава,

хора си тръгват,

а някой някъде пак сам остава...

 

Чувства угасват,

после засвирват в тъжна октава,

хора се оправдават,

а някой някъде пак сам себе си обвинява...

 

Мисли обсебват,

после изтляват бавно в жарава,

хора се разминават,

а някой някъде просто търси човека, който остава...

 

 

3 Mай 2009

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...