M1234567891 (Миночка Митева)
417 12708
5.01.2022 г., 13:38 ч.

Някъде из гората 

  Поезия » Любовна
893 3 25

Двамата вървяхме из гората,

тя цялата, ухаеше на мак,

кълвачът чоплеше кората,

весело подскачаше на крак.

 

Бисери предлагаше росата,

а гората, вместо чадър, листа,

ти заслушан в  дървесата,

аз, на славеите, в песента.

 

Ти до мене дланите разтвори

и откъсна узрелият плод,

докоснах се до бялата ти кожа,

засияла цяла във възторг.

 

Край нас поток и бяла пяна,

по тревата пръскаше  роса,

влюбена, природата, засмяна,

клони вплита в моята коса.

 

И двамата боси по тревата,

с трепета красив на онзи час,

нагазихме, до коляно във водата,

а любовта бе цъфнала за нас.

 

Скитахме се дълго из гората,

тогава забелязах, колко си красив,

и хубав стих написа ми душата,

а аз, в сърцето си го скрих!

 

 

© Миночка Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??