Двамата вървяхме из гората,
тя цялата, ухаеше на мак,
кълвачът чоплеше кората,
весело подскачаше на крак.
Бисери предлагаше росата,
а гората, вместо чадър, листа,
ти заслушан в дървесата,
аз, на славеите, в песента.
Ти до мене дланите разтвори
и откъсна узрелият плод,
докоснах се до бялата ти кожа,
засияла цяла във възторг. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up