i2na (Инна)
145 1101
20.02.2008 г., 13:52 ч.

Някъде... в зелените ми сънища 

  Поезия » Друга
742 0 20

В дивите ми сънища, зелените,

никнещи тревисто в тъмнината,

знаци са и тихото, и думите,

нощно осветени от луната.

Всички сме еднакви, с дъх на нежност,

клекнали близначно насред лятото,

в дивото зелено на копнежите

да броим звезди. В зелено чакане.

Шепотът, заспал във  раковини,

някъде зад мокрото в очите ми,

някъде зад прилива от минало,

някъде зад пяна от мечти,

някъде в спиралата от бъдеще,

никнеща зелено стъбловидна

в шепите ми... Шепотът се сбъдва

в сънища, безлики и безименни.

Всички сме еднакви, с вкус на обич,

слепнали в близначност мокри длани

насред светлина и топли облаци

да се влюбваме. И да болим по равно.

Някъде, в зелените ми сънища,

никнещи с дървесни силни стволове,

някъде, в поляните от бъдеще

всички сме еднакви... Просто хора сме.

© Инна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??