В дивите ми сънища, зелените,
никнещи тревисто в тъмнината,
знаци са и тихото, и думите,
нощно осветени от луната.
Всички сме еднакви, с дъх на нежност,
клекнали близначно насред лятото,
в дивото зелено на копнежите
да броим звезди. В зелено чакане.
Шепотът, заспал във раковини,
някъде зад мокрото в очите ми,
някъде зад прилива от минало,
някъде зад пяна от мечти, ...