Някъде... в зелените ми сънища
В дивите ми сънища, зелените,
никнещи тревисто в тъмнината,
знаци са и тихото, и думите,
нощно осветени от луната.
Всички сме еднакви, с дъх на нежност,
клекнали близначно насред лятото,
в дивото зелено на копнежите
да броим звезди. В зелено чакане.
Шепотът, заспал във раковини,
някъде зад мокрото в очите ми,
някъде зад прилива от минало,
някъде зад пяна от мечти,
някъде в спиралата от бъдеще,
никнеща зелено стъбловидна
в шепите ми... Шепотът се сбъдва
в сънища, безлики и безименни.
Всички сме еднакви, с вкус на обич,
слепнали в близначност мокри длани
насред светлина и топли облаци
да се влюбваме. И да болим по равно.
Някъде, в зелените ми сънища,
никнещи с дървесни силни стволове,
някъде, в поляните от бъдеще
всички сме еднакви... Просто хора сме.
© Инна All rights reserved.
