ВТ (Вили Тодоров)
5 620

21.12.2011 г., 1:19

Някъде (...власт споделят зима с есента)

Поезия » Друга

719 0 3

Самотна вишна за живот се бори,

вкопчена в черна пръст.

Бурите я милват, но защо ли?

Всеки носи своя кръст...

Скрито нестинарство овъглява

и жарава ражда пепелта,

ала нея вятър разпилява...

Власт споделят зима с есента...

Там някъде Сакура търси

свой измислен самурай,

жасминовия чай подготвя,

но животът има край.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0