Няма
708
0
1
Няма
Няма ги вече oчите
виждащи по друг начин звездите
Няма ги вече ръцете
които държейки откривах световете
Няма ги вече косите
отразяващи на слънцето лъчите
Няма целувка която бавно изстива
с която вечер моето сърце заспива
И няма ги мечтите
с които смислено прекарвах дните
И няма го щастието което
ми даваше сили да докосна небето
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Александров Всички права запазени
