realmadrid (Иван Александров) realmadrid (Иван Александров)
6
Nov 3, 2010, 12:50 PM

Няма

  Poetry » Love
712 0 1

Няма

 

Няма ги вече oчите

 виждащи по друг начин звездите

Няма ги вече ръцете

 които държейки откривах световете

 

Няма ги вече косите

 отразяващи на слънцето лъчите

Няма целувка която бавно изстива

 с която вечер моето сърце заспива

 

И няма ги мечтите

 с които смислено прекарвах дните

И няма го щастието което

 ми даваше сили да докосна небето

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Александров All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0