Няма да те докосна
Превива се бурята, зачената в затишие,
като кристали, тревата пак звъни.
Няма да докосна с поглед, дори очите ти,
не искам теб, от мен да те боли.
С изгарящите пръсти на мечтите ми,
родени в нощите, пожари от желания,
не ще докосна, никога дланта ти,
защото искам, да е, и след мене цяла.
Потекла кръв по стържещите устни,
обърсвам с опакото на ръкава...зная,
че твоите устни, няма да докосна,
не трябва, от любов да ни боли...
като кристали, тревата пак звъни.
Няма да докосна с поглед, дори очите ти,
не искам теб, от мен да те боли.
С изгарящите пръсти на мечтите ми,
родени в нощите, пожари от желания,
не ще докосна, никога дланта ти,
защото искам, да е, и след мене цяла.
Потекла кръв по стържещите устни,
обърсвам с опакото на ръкава...зная,
че твоите устни, няма да докосна,
не трябва, от любов да ни боли...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
