Няма да те докосна
Превива се бурята, зачената в затишие,
като кристали, тревата пак звъни.
Няма да докосна с поглед, дори очите ти,
не искам теб, от мен да те боли.
С изгарящите пръсти на мечтите ми,
родени в нощите, пожари от желания,
не ще докосна, никога дланта ти,
защото искам, да е, и след мене цяла.
Потекла кръв по стържещите устни,
обърсвам с опакото на ръкава...зная,
че твоите устни, няма да докосна,
не трябва, от любов да ни боли...
като кристали, тревата пак звъни.
Няма да докосна с поглед, дори очите ти,
не искам теб, от мен да те боли.
С изгарящите пръсти на мечтите ми,
родени в нощите, пожари от желания,
не ще докосна, никога дланта ти,
защото искам, да е, и след мене цяла.
Потекла кръв по стържещите устни,
обърсвам с опакото на ръкава...зная,
че твоите устни, няма да докосна,
не трябва, от любов да ни боли...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
