Няма ден. Няма нощ. Няма край.
Няма ден. Няма нощ. Няма край.
Щом си тръгнал към нищо и никой.
Колко болки преглътна за Рай
Дето уж тебе чака. Завинаги
И отказа да късаш цветя,
Не защото за теб не откъснаха
А защото в букет бе събрал
най-красиви. Но вече не струваха
И отказа да вземаш от друг,
Не защото не можеш, а някак
все върти се животът в кръг
И от взетото няма остатък.
И отказа да имаш криле
Не защото небето намрази
А защото си земно дете
За което е длъжност да лази.
Няма миг. Няма час. Няма никой.
Щом пътеките нямат посока.
Няма Дявол. Ни Бог. Нито смисъл
За пълзящи без име животи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Гарелова Всички права запазени
