Няма ден. Няма нощ. Няма край.
Няма ден. Няма нощ. Няма край.
Щом си тръгнал към нищо и никой.
Колко болки преглътна за Рай
Дето уж тебе чака. Завинаги
И отказа да късаш цветя,
Не защото за теб не откъснаха
А защото в букет бе събрал
най-красиви. Но вече не струваха
И отказа да вземаш от друг,
Не защото не можеш, а някак
все върти се животът в кръг
И от взетото няма остатък.
И отказа да имаш криле
Не защото небето намрази
А защото си земно дете
За което е длъжност да лази.
Няма миг. Няма час. Няма никой.
Щом пътеките нямат посока.
Няма Дявол. Ни Бог. Нито смисъл
За пълзящи без име животи.
© Деница Гарелова All rights reserved.
