Няма ден. Няма нощ. Няма край.
Няма ден. Няма нощ. Няма край.
Щом си тръгнал към нищо и никой.
Колко болки преглътна за Рай
Дето уж тебе чака. Завинаги
И отказа да късаш цветя,
Не защото за теб не откъснаха
А защото в букет бе събрал
най-красиви. Но вече не струваха
И отказа да вземаш от друг,
Не защото не можеш, а някак
все върти се животът в кръг
И от взетото няма остатък.
И отказа да имаш криле
Не защото небето намрази
А защото си земно дете
За което е длъжност да лази.
Няма миг. Няма час. Няма никой.
Щом пътеките нямат посока.
Няма Дявол. Ни Бог. Нито смисъл
За пълзящи без име животи.
© Деница Гарелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Ангелче 🌹
-
Благодаря, Петър. Приемам мнението ти и се уча 😊
-
Ти можеш.
-
Бъди 😊
Благодаря ти. 😊 -
Мислите прескачат, от една душа в друга. И привличат внимание. Което не е търсено обаче. Добрите формулировки не правят поезията по-добра обаче. Тук за пръв път съм критичен, само лекичко
Обаче... -
Краси 🌹
Благодаря. 💐 -
Има и ден, и нощ и край,...но не за нощта и деня
-
Дочка, благодаря 🙏
-
"все върти се животът в кръг
И от взетото няма остатък."
!!! -
Иринче 🌹❤️
-
Дано да е напълно измислен образ🌸
-
Благодаря ти, Цветенце 🌹
-
Много емоционално, Дени! И замислящо!
-
Иван, благодаря 😊
-
Браво, Дени! Поздравления!
-
Благодаря, Юри.
И на добавилите в Любими 🌹😊 -
Хубаво е, Дени! Браво! 😀
-
Благодаря ви, Георги, Наде 🌹🌹
-
Хубаво! Много! П. П. "И отказа..."
-
Добро.
Поздравявам те.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
