Няма как ти да знаеш през какво съм преминал...
Няма как ти да знаеш какво има в мен.
Няма как... Ала знай - всичко това не е минало -
ами ще продължава до последния ден.
Няма как да изтръпна аз сега - пред отвъдното.
Няма как да се побоя - дори от смъртта.
Няма как... Просто нося в мен късче безсмъртие -
или обичта ми - която свети в нощта.
Няма как да те завлекат и тебе - във блатото.
Не, ръка ти подавам - и измъквам те аз.
Тъй е - все още имаш ти верни приятели -
които са по-силни от тъмната власт.
Кой изобщо се сеща за нас - и ни вижда?
Никой - макар че готови сме за сблъсък нов.
Ала знай - ако все още не съм си отишъл -
то е, защото ме пази тя - вашата любов.
© Стефан Янев Всички права запазени
Ръждивите петна по съвестта изтрил
с последните остатъци доверие.
За раните получени простил...