4.10.2016 г., 7:51

Няма ми душата

571 3 8

Виждам те навсякъде.
По стълбички и улици,
самотни и препълнени -
все същите са, същите.

Чувам те от песните,
шепне те и вятърът.
Има ли те някъде?
Няма те и няма те...

Ходиш ми по жилите,
чуваш ли въздишките?
Ето - идва зимата.
Всичко хвърлих, всичко...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Как? Поезията ще ми намери душа Сърце - тук. Ръце - тук. Така де, човек съм си...
    Благодаря ви за вниманието и милите думи.
  • Без да ти спестя нищо. Със сигурност поезията не ти е нужна. Още по да пишеш. Нещо друго ти трябва...
  • Много ми хареса! Поздравления!
  • Уникално! Удавих се в езеро от емоции!!!
  • Интересен ритъм. Добре звучи.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...