4.10.2016 г., 7:51 ч.

Няма ми душата 

  Поезия
443 3 8

Виждам те навсякъде.
По стълбички и улици,
самотни и препълнени -
все същите са, същите.

Чувам те от песните,
шепне те и вятърът.
Има ли те някъде?
Няма те и няма те...

Ходиш ми по жилите,
чуваш ли въздишките?
Ето - идва зимата.
Всичко хвърлих, всичко...

© Йоана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Как? Поезията ще ми намери душа Сърце - тук. Ръце - тук. Така де, човек съм си...
    Благодаря ви за вниманието и милите думи.
  • Без да ти спестя нищо. Със сигурност поезията не ти е нужна. Още по да пишеш. Нещо друго ти трябва...
  • Много ми хареса! Поздравления!
  • Уникално! Удавих се в езеро от емоции!!!
  • Интересен ритъм. Добре звучи.
  • Благодаря, Младен. Благодаря, Таня. Наистина така е хубаво. Ще помисля. Знам ли... Съжалявам за несъвършенствата, които поднасям
  • Може би по вените, жилите не звучи особено поетично.
    Иначе, стихът ми хареса много!
  • Много е хубаво. Много!!!
Предложения
: ??:??