Няма ни...
Посветено на дядо Димитър...
23.10.2019
Няма ни.
Иска ни се да
не ни е имало-само.
Успокоява ме се, че
така по-малко би ни боляло.
Пусто да е това тяло!
Проклинахме го всеки ден,
ала един живот имахме, цяло,
едно-едничко, вече побеляло, остаряло.
Има ни за малко.
Докато очите ни не ни предадат.
Търпим донякъде - казваме си:
"Само още малко..."
А времето, изглежда е отлетяло,
и тялото вече ни е предало.
Затворим ли си очите веднъж,
то, то е завинаги.
Колко жалко! Ах, колко жалко!
Пусти рани, пусти мъгли -
телата ни сол са,
душите ни - звезди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чалъкова Всички права запазени
