23.10.2019 г., 23:06 ч.

Няма ни... 

  Поезия » Свободен стих, Друга
753 1 4

Посветено на дядо Димитър...

23.10.2019

 

 

Няма ни.
Иска ни се да
не ни е имало-само.
Успокоява ме се, че
така по-малко би ни боляло.
Пусто да е това тяло!
Проклинахме го всеки ден,
ала един живот имахме, цяло,
едно-едничко, вече побеляло, остаряло.

 

Има ни за малко.
Докато очите ни не ни предадат.
Търпим донякъде - казваме си:
"Само още малко..."
А времето, изглежда е отлетяло,
и тялото вече ни е предало.
Затворим ли си очите веднъж,
то, то е завинаги.
Колко жалко! Ах, колко жалко!
Пусти рани, пусти мъгли -
телата ни сол са,
душите ни - звезди.

© Нина Чалъкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??