27.03.2020 г., 23:08 ч.

Няма свят по-голям от прегръдка 

  Поезия » Свободен стих
1017 3 11

Дишаш печал,

в тревожното безверие

на горестните си пръсти,

цял живот отглеждаш свръхзвукова тъга

и раздаваш на всеки.

Как да засвети тъмата,

като само в нея

се чувстваш себе си,

как да изличиш лавата от сърцето,

като си вкаменен и отвън, и отвътре.

В диаболичните пазви

на първоначалието живееш,

шрифтът на душата ти е неразгадаем,

но искрен.

Тектонските плочи

на любовта ми взривяваш,

защото си истински.

Върви тогава –

има и други светове,

освен този,

в който ме искаш.

 

Не разтрепервай повече

неспокойното ми дъно,

в чиято безсияйна дълбочина

съм затаил видения

от общия ни топъл дъх

във пирографирана златиста кутийка.

Защото няма свят,

по-голям от прегръдка;

няма живот, по-нетраен

от шепота на влюбени устни...

И няма пропаст с гладки стени,

по които белите лиани на спомените

да не могат да се изкачат,

докато те търся с протегнати ръце -

през антрацитен мрак,

през драконов огън,

през буря по-страшна от тази

в зимното ти преспапие...

И затова със необичайно ярък глас,

коленичил пред очите на вселените

се заклевам във всички будни,

във всички бъдни и всички несбъднати

кокичета под този сняг:

Все още те обичам,

все още те обичам...

© Marielli De Sing Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Знам. Иначе нямаше да пишеш така...
  • Това да разплачеш някого, в смисъла, вложен в твоите думи, си е неописуем комплимент... Радвам се, че поне този път съм улучил правилния ключ за женското светоразбиране И добре де, признавам си - аз също имам едно "все още", което трае вече 19 години... И от което ме боли... Все още ме боли...
    Благодаря, Ирина! Благодаря, Цвете Б!
  • "Все още те обичам" е велико! Когато чуя "винаги ще те обичам", поглеждам встрани, за да отпъдя единия процент съмнение, да приема тази....прибързаност, да отпратя раздразнението и да мога отново да се върна във вълшебството.
    Все още те обичам е тържествуване. Все още, все още, Бога ми! Това е чудо!
    А ти пак си на път да ме разплачеш, но аз съм мъжко момиче. Ще изчакам града да угасне
  • Може и да е така. Не споря, защото и аз уважавам твоето мнение. Но аз съм и фен 😍
  • Това, в което съм убеден е, че никой нищо не знае за любовта, освен едно - абе, твърде много я надценяваме Но уважавам вярванията ти
  • Е, чак нищо... все нещичко знаеш😊 А относно това, което казваш - признавам, че не съм наясно😊 и мога само да ти се доверя. И все пак... колкото и невъзможно да е, аз вярвам в невъзможни неща ☺️
  • Естествено!
  • Единственото, за което мога да претендирам на този свят е, че не знам абсолютно нищо Но не мога да се сдържа, да не кажа, че "вечна любов" е пример за класически оксиморон
  • Въпросът ти е доста философски. Аз не обичам тази дума “трябва”. Кой каза, че трябва?! Кой има право да го каже?! Любовта е вътрешно усещане, изживяване на емоции, чувства, топлота и всичко хубаво, което се изпитва. Много са факторите, които въздействат на тези усещания да се съхранят или да се прекъсне тази емоция. И все пак вярвам, че това което е истинско, остава вечно😊
  • Обаче откакто го написах преди 3 години, че до днес, ме гризе този финал - не трябва ли да е " винаги ще те обичам, винаги ще те обичам..."?
  • Много е интересно и красиво! А финалът - мечта за всеки!
Предложения
: ??:??