Привели своя гръб
Под грижи и проблеми
За нашата любов така и няма време
И пием едри глътки от таз горчива чаша
Забравяйки тъй често
Че любовта е наша
А времето лети , изтича и не спира
И има сякаш дни
В които не замира
А после идва час
Минаващ за столетие
Не сте ли вие при мен
Живот ли е
Кажете ми
© Констант Булгара Всички права запазени