О, безразсъдни народе
О, безразсъдни народе,
спри да служиш на чужди.
В битки словесни да влизаш
в разпри опасни, ненужни.
Кога към изток поглеждаш
и на "братушки" се кланяш,
знай, там не ти е съдбата,
ни пътят към свободата.
Към запад спри да надзърташ,
за лесно да се озърташ.
Знай, че зад океана
на златен телец се кланят.
Твойта кръв е балканска -
кръстопът на "сили велики",
дето все властта си мерят
за чужди блага треперят.
За теб от изток е изгрев
към запад слънце залязва,
помежду им е ден позлата,
на тебе туй е съдбата.
Денят е твоята ниша,
където леко се диша.
Засаждай чудни градини,
че нямаш много родини.
За теб е една едничка,
не я оставяй самичка,
от чужди да е омерзена,
с любов ще бъде спасена.
Дълбок поклон да й сториш,
за благото й да се бориш!
Ромашка, 15.10.2023 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златка Чардакова Всички права запазени
