О, хора, хора, мили хора,
защо сме като зверове?!
Светът ни грохва от умора
и тъй се влачи с векове.
От мерзости и чувства долни,
човешките стада са болни!
Със гузна съвест и душа,
ще ходиме винаги пеша!
Все търсим свойто превъзходство,
мечтаем истински за власт,
дори изпадаме във бяс
да търсим някакво господство!
Така, че в този глупав свят,
нещата няма да вървят!
2013.04.03 София
© Христо Славов Всички права запазени