Aug 20, 2015, 10:53 AM

О, хора, хора

  Poetry » Civic
525 1 0

О, хора, хора!

О, хора, хора, мили хора,
защо сме като зверове?!
Светът ни грохва от умора
и тъй се влачи с векове.

От мерзости и чувства долни,
човешките стада са болни!
Със гузна съвест и душа,
 ще ходиме винаги пеша! 

Все търсим свойто превъзходство,
мечтаем истински за власт,
дори изпадаме във бяс
да търсим някакво господство!

Така, че в този глупав свят,
нещата няма да  вървят!

  2013.04.03 София

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...