Обещай ми
Прегърни ме с въжета-ръце,
завържи ме до болка, защото
в пущинака на мойто сърце
се е свил на кравайче животът.
Целуни ме със хищна уста
и отровата пий от кръвта ми.
Обещай да прекършиш скръбта,
дето тегне над мен като камък.
Обещай ми да имаме миг,
в който черните рани ще светят,
а в браздата на грозния жиг
засади опрощаващо цвете.
Преживея ли тази тъга,
ще отворя очи прежадняла.
Любовта е небесна река.
Прегърни ме! – и пак ще съм цяла.
Цвета Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвета Иванова Всички права запазени
