Този бокс е голям и студен,и ужасно мирише,
с мойта малка сестричка останахме. Влага и глад
аз съм дребен и слабичък, и съм навярно излишен,
всички други отдавна на топло по къщите спят.
От студените камъни вече болят ме ребрата,
нея топлих с телцето си крехко, додето можах,
а ми липсва и мама - с прегръдката топла, позната,
от човека изпитвам неистов не кучешки страх.
Обещавам, че с кака ще бъдем добри, най-добрите,
ще пораснем и някому много любов ще дарим,
само дом да си имаме и да не спим под звездите
и стопанин - грижовен към нас, и до гроба любим.
© Надежда Ангелова Всички права запазени