21.11.2014 г., 18:20

Обич или смърт!

2.1K 1 30

 

Имам нужда точно от гласа ти.

Господи, как искам да обичам!

Моето спасение е в пътя,

който ме отвежда към очите ти.

 

Някой ме разстреля днес от упор,

гръдният ми кош е на решето.

Моето спасение е тука –

в дланите ти, в устните, в сърцето.

 

Господи, как искам да обичам!

"Обич или смърт!" ми е девизът.

Ножът ми е клетва да те имам,

револверът – огън да те искам!

 

Дишам – и небето ме засища

с въздуха, довян от нежността ти.

Колко безтегловност би родила

липсата на твойта гравитация!

 

Полетите, къси или дълги,

искат пред нозете ти да спират.

Дойде ли последната присъда,

обич, само с теб ми се умира!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Имам нужда точно от гласа ти.
    Господи, как искам да обичам!
    Моето спасение е в пътя,
    който ме отвежда към очите ти."
    Всичко е казано още в първия куплет, цялото произведение е пропито със силни емоции и всякакъв коментар ще е излишен. Адмирации за поета!
  • Енергията на любовта в едно прекрасно стихотворение. Поздравления!
  • Липсваш в пространството
  • Изключителна творба!!!
    "Колко безтегловност би родила
    липсата на твойта гравитация!" !!!
  • "Дишам – и небето ме засища
    с въздуха, довян от нежността ти.
    Колко безтегловност би родила
    липсата на твойта гравитация!"

    Любов като пожар във сеновал,
    прекрачила огради и забрани.
    Какво си взел и колко си и дал
    е все едно реши ли да остане.

    Великолепие за душата си!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...