Nov 21, 2014, 6:20 PM

Обич или смърт!

  Poetry
2.1K 1 30

 

Имам нужда точно от гласа ти.

Господи, как искам да обичам!

Моето спасение е в пътя,

който ме отвежда към очите ти.

 

Някой ме разстреля днес от упор,

гръдният ми кош е на решето.

Моето спасение е тука –

в дланите ти, в устните, в сърцето.

 

Господи, как искам да обичам!

"Обич или смърт!" ми е девизът.

Ножът ми е клетва да те имам,

револверът – огън да те искам!

 

Дишам – и небето ме засища

с въздуха, довян от нежността ти.

Колко безтегловност би родила

липсата на твойта гравитация!

 

Полетите, къси или дълги,

искат пред нозете ти да спират.

Дойде ли последната присъда,

обич, само с теб ми се умира!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Евстатиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Имам нужда точно от гласа ти.
    Господи, как искам да обичам!
    Моето спасение е в пътя,
    който ме отвежда към очите ти."
    Всичко е казано още в първия куплет, цялото произведение е пропито със силни емоции и всякакъв коментар ще е излишен. Адмирации за поета!
  • Енергията на любовта в едно прекрасно стихотворение. Поздравления!
  • Липсваш в пространството
  • Изключителна творба!!!
    "Колко безтегловност би родила
    липсата на твойта гравитация!" !!!
  • "Дишам – и небето ме засища
    с въздуха, довян от нежността ти.
    Колко безтегловност би родила
    липсата на твойта гравитация!"

    Любов като пожар във сеновал,
    прекрачила огради и забрани.
    Какво си взел и колко си и дал
    е все едно реши ли да остане.

    Великолепие за душата си!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...