Patrizzia (Надежда Ангелова)
2048 18096
11.02.2021 г., 18:56 ч.

Обич моя, стига! Стига плака! 

  Поезия » Пейзажна
282 6 11

В тънка кърпа свилена ги вързах
думите – по друми да не скитат.  
Слънчев лъч целуна ги и бързо,
ги превърна в пролетна сюита.

Славеите, с трели сладки, сладки,
хващат  на магия пеперуди.
И южнякът луд – задрямал кратко,
нежно пъпки милва и ги буди.

Въздухът, трепти и пак ухае
и трева, очите си зелени,
плахо бърше, на небето с края,
розите се будят, тихо стене,

чакащата лястовици жица,
люлякът потръпва – от мъзгата...
Пролет моя, тъничка брезица,
цвят черешов ръсваш по земята.

Цяла зима мръзнах и те чаках
и съвсем душата ми притихна...
Обич моя, стига! Стига плака!
Стих ти пиша, за да те усмихна.


 
 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Магия си, Наде!
    Чета те с наслада!
  • Стойчо, Силвенце, благодаря ви!
  • Вчера, докато го четях ми замириса на пролет, а после пак го прочетох, като заваля и уханието се провря през отворените прозорци. Прекрасно е!
  • Сезоните на живота и любовта ни поднасят понякога чаровни разочарования, понякога нечакани радости...Но почти винаги (търпеливо)ги обичаме, дори със суровата им прелест!
    Харесва ми жаждата за обич и красота, които се преливат с панорамата на пролетния пейзаж...
    Поздравления, Надежда!
  • Благодаря ви!
  • "Отвънка ухае на люляк"...
    имаше някога такава песничка по Вапцаров... Сякаш я дочух докато четях.
  • Благодаря ви, опитвам се да ви усмихвам с щипка магия и много обич.
  • Усмихна ме и мен, Наде! Прекрасно, както винаги!
  • Словесни магично герданче си сложила на вратлето на пролетта и съ създала божествен красота, Наде!💖 Прегръщам те с цялата си обич!🤗😍👏
  • Магия си... И то каква!...
Предложения
: ??:??