В тънка кърпа свилена ги вързах
думите – по друми да не скитат.
Слънчев лъч целуна ги и бързо,
ги превърна в пролетна сюита.
Славеите, с трели сладки, сладки,
хващат на магия пеперуди.
И южнякът луд – задрямал кратко,
нежно пъпки милва и ги буди.
Въздухът, трепти и пак ухае
и трева, очите си зелени,
плахо бърше, на небето с края,
розите се будят, тихо стене, ...