Обич моя, стига! Стига плака!
В тънка кърпа свилена ги вързах
думите – по друми да не скитат.
Слънчев лъч целуна ги и бързо,
ги превърна в пролетна сюита.
Славеите, с трели сладки, сладки,
хващат на магия пеперуди.
И южнякът луд – задрямал кратко,
нежно пъпки милва и ги буди.
Въздухът, трепти и пак ухае
и трева, очите си зелени,
плахо бърше, на небето с края,
розите се будят, тихо стене,
чакащата лястовици жица,
люлякът потръпва – от мъзгата...
Пролет моя, тъничка брезица,
цвят черешов ръсваш по земята.
Цяла зима мръзнах и те чаках
и съвсем душата ми притихна...
Обич моя, стига! Стига плака!
Стих ти пиша, за да те усмихна.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Стойчо, Силвенце, благодаря ви!
-
Вчера, докато го четях ми замириса на пролет, а после пак го прочетох, като заваля и уханието се провря през отворените прозорци. Прекрасно е!
-
Сезоните на живота и любовта ни поднасят понякога чаровни разочарования, понякога нечакани радости...Но почти винаги (търпеливо)ги обичаме, дори със суровата им прелест!
Харесва ми жаждата за обич и красота, които се преливат с панорамата на пролетния пейзаж...
Поздравления, Надежда! -
Благодаря ви!
-
"Отвънка ухае на люляк"...
имаше някога такава песничка по Вапцаров... Сякаш я дочух докато четях.
-
-
Благодаря ви, опитвам се да ви усмихвам с щипка магия и много обич.
-
Усмихна ме и мен, Наде! Прекрасно, както винаги!
-
Словесни магично герданче си сложила на вратлето на пролетта и съ създала божествен красота, Наде!💖 Прегръщам те с цялата си обич!🤗😍👏
-
Магия си... И то каква!...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Чета те с наслада!