Обичам да обичам
Обичам, да обичам бездиханно,
отдадена до край на любовта,
душата да раздавам непрестанно,
отворила вратата на страстта.
Обичам да се вглеждам в светлината,
обагрила на шир и длъж света,
и с чувствата красиви да извайвам,
цветя разцъфнали в една дъга.
Да мога да се влюбвам в тишината,
че праг е тя, хармония, съдба,
разтворила обятията... чака
навътре да погледна в същността.
Крилата да залепям, щом е нужно,
/та що за птица ще съм без крила/,
избрала свободата на духа си,
към истината своя да летя.
Обичам да обичам и сълзите,
и болката с изгаряща тъга,
и миговете с поглед към звездите...
Повярвала, това е любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
